Виж ме.

Started by Скитникът, December 22, 2005, 17:43:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Скитникът

Колко пъти падах в калта?
Колко пъти беше до мен?
Колко пъти таз самота,
беше другар драг, неопетнен?

Колко мечти с теб изживяхме?
Колко болка с теб споделих?
Колко ужас с теб преживяхме?
Колко мечти твои аз разбих?!

Сега ще ти кажа.
Падах и ставах.
Сам.
Сега ще ти кажа.
Крещях, преживявах.
Срам.
Сега ще ти кажа.
Сам аз се борих.
Без теб.
Сега ще ти кажа.
Ти ме остави.
Във мрак.
Сега ще ти кажа.
Ти ме разби.
Стъпка мойте мечти.
Сега ще ти кажа.
Не.Виж.
Ще ти покажа....

Това вече съм аз.
Не твой, не ничий.
Чист, човек, личност.
Нов, гротеска от скици...

Гледай...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

tonnny_bg

 [bravisimo] [cvetee]----Много е силно
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

Гледам те...
Аз ли сторих това?!
В какво те превърнах...?
Сама не разбрах.
Не бях до тебе.
Не почистих калта.
Във мрак те превърнах.
Стъпках твойта душа.
Сега е късно,
но много боли...
Сега те моля
смирено -прости.
Отново ще бъдеш 
личност,
силен  и чист...
И без мен ще те има.
Неопетнен, бял лист.


Много е хубаво, Боби!
Поздрав!!! [plqs plqs]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul