Стените се стесняват...Дъхът ми се пресича...
Студена тръпка в мрака...На птица нощна вик.
Не искам да ми казваш, че много ме обичаш.
Сърцето ми нещастно си стиснал във пестник.
Боли от тази ласка, но ти не ме разбираш
и пак ме гледаш гневно и гневно ми мълчиш.
Убиваш ме...Защо ли пътека не намираш
към нежната ми същност?! За кой ли път грешиш.
На нощна пеперуда приличам. За хербарий
приготвил си иглата. Забий я в мен сега!
Миражите са нови. Мечтите ми са стари.
Обичам ли те още?!... Ти знаеш ли това?
Убий ме! Не жали ме! Какво като съм твоя?
Не съм ти нужна всъщност. Това е твой фетиш.
Не искам да ме има. Това е грешка моя.
Когато я поправиш, дано да ми простиш...
