Колкото са звездите в небето
и колкото е пясъкът в морето,
толкова е болката в сърцето,
толкова сълзи изплакала съм клето.
Сега от очите извира само една чиста сълза
и в нея е впита безброй много тъга,
бавно се стича по бледото лице
и се пита:"А сега на къде?"
Защото сама е тя сега?
За повече - сили няма мойта душа!
Толкова бедна се чувства тя,
че за нея е място грозно света!