Автор Тема: В герана на удавеното време  (Прочетена 1549 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
В герана на удавеното време
« -: Декември 25, 2005, 20:28:56 pm »
В очите ти оглежда се грехът
на спомен, да се сбъдне недочакал.
Приспани чувства в устните ти спят.
Усещам тайно цяла нощ си плакал.

Росата по цветята ми горчи
от сълзите солени, без утеха.
И ако знам, че пак ще те боли,
ще ги изхвърля. Нека да повехнат.

Не съм желязна. Знам, не ми личи,
но мога да съм много уязвима.
Душата си широко разтвори.
Вземи ме, ако искаш да ме имаш!

Ще цъфнат водни лилии в нощта,
в герана на удавеното време.
Воалите на призрачна мъгла
ще задушат житейските проблеми.

Ако ти стиска, просто пристъпи
в примката на моите обятия.
Ще бъда кротка само миг, помни...
Кълна се в божието разпятие!

И ако не почувстваш, че гориш,
че искаш всяка клетка с мен да слееш,
е по-добре от мен да си вървиш
и вече да се връщаш да не смееш.

Анатемосан твоят ден от днес
бездомен, болен по света ще скита,
без нежна ласка, прошка и адрес,
от всичко свято в този свят отритнат.









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #1 -: Декември 25, 2005, 20:55:14 pm »
"Не съм желязна. Знам, не ми личи,
но мога да съм много уязвима."
   Ама не е вярно. :pЧовек трябва да е много сляп (ако има такава степен много за случая), та да не го види. :)
 А стихчето пак си е върховно :) :) :)
« Последна редакция: Декември 26, 2005, 23:44:51 pm от Gentiana »

Неактивен andromeda

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 683
  • Пол: Жена
  • Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена е с теб!
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #2 -: Декември 25, 2005, 23:18:04 pm »
Прекрасно е, Gentiana!!!!Винаги пишеш красиво, стиховете ти се леят като песен и са изключително образни. [cvetee]
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #3 -: Декември 26, 2005, 00:27:49 am »
 [пляяяс]
Отскоро съм във форума , но наистина не съм чел твое стихотворение,което да не ми е харесало :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен natalia_999

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1004
  • Пол: Жена
    • www.bg.tilllate.com
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #4 -: Декември 26, 2005, 01:49:58 am »
и аз съм на същото мнение.първите стихове,които прочетох тук бяха твоите.и бях очарована!за пореден път-поздрави за добрите неща,които пишеш. :kissoflove: [hugs and kisses]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #5 -: Декември 26, 2005, 09:39:02 am »
Много ви благодаря за хубавите думи.
Това , че харесвате стиховете ми, ме прави щастлива  :)
И се радвам, че мога да влея малко светлина в душите ви.
 [heart__] [heart__] [heart__] [hugs and kisses] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Скитникът

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 393
  • Пол: Мъж
  • Не съм крадец, а надежда крада... Защо ли?
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #6 -: Декември 26, 2005, 12:59:51 pm »
Мила не и в мойта душа.... :) мен светлината ме убива. В мойта душа вливаш тонове надежда. :) Прекрасен стих. ПОКЛОН :) :) :) :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #7 -: Декември 26, 2005, 13:11:05 pm »
Не, Боби, ти не си демон.Ти си нежна душа, като всички нас. И светлината трябва да те лекува, не да те убива. Ти просто много силно и се съпротивляваш, затова ти се струва, че те убива.Отвори душата си и се отпусни!Ще видиш колко е хубаво, когато светлината докосне и най-тъмното и ъгълче и тя засияе с цялата си чистота и прелест.
А колкото до надеждата, ще ти дам толкова, колкото ти трябва , за да бъдеш щастлив... [inloveee]
Благодаря ти!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

  • Гост
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #8 -: Декември 26, 2005, 13:42:54 pm »
Никога няма да мога да намеря точните думи, за да изразя това, което чувствам четейки твоите стихове, за това няма да изреждам познатите изтъркани думички... Просто ще се поклоня пред таланта ти... [евала] [евала] [евала]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #9 -: Декември 26, 2005, 13:56:56 pm »
 :fireheart: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #10 -: Декември 26, 2005, 20:07:04 pm »
GENTI,може ли да си позволя да се радвам и на отношението към хоратат тук освен на стихчетата ти? :) :) :)

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #11 -: Декември 26, 2005, 20:11:35 pm »
Можеш , разбира се, слънце, [lol] [lol] [lol]
Радвай се на каквото си искаш, радостта е нещо прекрасно.
Макар че в последно време моето настроение ми прави номера, много бих искала, вие да се усмихвате и да сте щастливи. Всеки един от вас го заслужава.
Жалко , че не винаги успявам да ви зарадвам с нещо светло и красиво... [shame]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #12 -: Декември 26, 2005, 20:40:57 pm »
 [много съм щастлив]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #13 -: Декември 26, 2005, 20:45:45 pm »
 :kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: В герана на удавеното време
« Отговор #14 -: Декември 27, 2005, 01:56:10 am »
Жалко , че не винаги успявам да ви зарадвам с нещо светло и красиво... [shame]

Лично мен тъжните стихове могат да ме зарадват много :)
Винаги те са ми харесвали повече отколкото радостните :)
А тук повечето стихове,които чета ми харесват,но с всеки следващ твой стих ми ставаш фаворит Gentiana :)
(Между другото по принцип не сипя комплименти така наляво надясно :) )
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти