До първи петли

Started by Gentiana, December 26, 2005, 20:39:06 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Въртя се в кръг сред стаята си тясна
и готик музика ще слушам цяла нощ.
Небето ме намрази и е ясно,
че в гръб ще ми забие остър нож.

В далечината птица бяла стене
и на перваза виждам пак едно перо.
Не искам перушина... Стине в мене
погребан стих...И аз не знам защо.

Река подземна нерви подкопава.
Отдавна през душата ми тече.
Ще рухнат днес стените и, минава
над тях порой от облачно небе.

Стрелките са застинали... Заспали..
И времето ми спряло е без глас.
Не го понасям, то защо ме гали
със тази своя нежност час след час?!

Не ми се спи, но все едно ще лягам.
Осъмнах пак до първите петли .
От себе си не мога да избягам.
Ще се търпя...и нищо че боли.


 
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

За пореден път- страхотни метафори ! Извикват красиви и тъжни образи в съзнанието ми.
Мерси,за което  [bqloo]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.