Не бяха останали сълзи
нямаше друго освен болка
душата и умираше бавно
колко пъти беше сама?..излъгана?..колко?
Стоеше самичка във мрака
всеки я подминаваше и никой не подаде ръка
давеше се в болка..поглъщаше я самотата
бледнееше бавно..все така с празна душа..
Падаше..мъглата разкъсваше се от хлипове
плътта и накъсна спря да кърви
не и трябваше онази книга..омръзна и от стихове
стихове в които всеки е влюбен всеки от щастие лети..
Не не..не можеше да вярва..
да вярва в нещо което не бе почувествала дори веднъж?
отвътре сърцето изгаряше..превърна се в пепел
разнесе се в нощта..останките уби ги онзи дъжд...
Гаргите на трупа и бяха накацали
късаха на парчета онова което дори и плът не можеше да се нарече
кръв навсякъде..очите празни изцъклени
ръцете отпуснати..празната душа я нямаше вече
нямаше от нея ни помен ни останки..единствено кръв!
