News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Все едно в Ада

Started by Angel Soul, December 27, 2005, 21:30:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Angel Soul

А  мислех, че познавам рая!
Каква илюзия, каква измама!
В този рай любов отсъства,
само гордост в самота присъства.
Грешна стъпка и ... пропадаш!
Чувствата продаваш
и душата си залагаш!
Падаш... и пълзиш ,
на лакът се изправяш! ...
Вместо опрощение , копнеж
отгоре да съзреш,
те посипват с лед и скреж...
Тъй забравен и ненужен
статуя си в този рай прокажен-
и все едно във Ада
ти си бил - грешник и продажен!

Gentiana

Има черни дни, когато
от небето вместо дъжд
порои тъга валят...
Има тъжни дни, когато
превръщаш се в статуя,
в прокажен рай,
всъщност- замаскиран ад.
Покрит с лед  и скреж,
на снежен човек си заприличал.
Няма опрощение, нито копнеж,
само гордост себична.
Душата си залагам
в една нечестна игра.
Ако днес я проиграя...
Рая до камък ще изгоря.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Ех, приятелко, колко сигурна бях, че ще привлека в моите адски пламъци твоите нежни, пеперудени криле!  :flyingkiss:

В моята реалност
Адът винаги е кратък ...
Мрачни чувства
трудно в моята душа виреят -
с жест ги гоня - без остатък!
Тъй от адските огньове
аз оттеглям се
във райските покои! [намиг-]

Gentiana

Дааааа, поопърлиха ми се крилцата в тия горещи пламъци, но нищо...ще ми порастнат други  [lol] [lol] [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Поне с теб имаме опит с пламъци! [плез]... само от горски пожари се опасявам, но нищо, понякога огньовете са и пречистващи!  :)

Gentiana

Така е... :)
Като не сме участвали в клуб "Млад огнеборец", сега ще трябва да се справяме с подръчни средства.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.