Погубих съдбата си!

[Angel Soul]

Искам да викам, крещя!!!
А вместо това тихичко
бърша сълзите си ,
свита и крехка -
както тогава, така и сега.
Искам да бягам ...
до края ...
а нямам сили
и ходя ... едва...

Искам да срещна съдбата си права!
...Съдбата? ... та аз я погубих,
дарявайки свойта нежна душа.

[Gentiana]

и сега тя се влачи
след мен като камък студен.
Агонизира, не се преструва...
Гледа ме с обвиняващи очи-
ден след ден.
Душата ми птиците отнесоха
далеч от мене,
подарих я на дивия вятър.
За съжаления нямам сили, ни време...
И стига с този театър.

[Angel Soul]

Ах, тази душа
ще я преметна през рамо
и даже да мрънка -
смръщен поглед ще получи само!

Съдбата и нея
под мишница ще прихвана ...
Омръзна ми с нея да споря -
оказа се голяма досада!

[Gentiana]

Две дини
под една мишница не се носят...
И през рамо да я метнеш,
кой я знае...
Опърничава е,
ще ти се измъкне...
И по нейните си глупости
ще хукне.
Май ще трябва да я напердашиш,
тая дива моя душа, необуздана.
Може много да ти се нацупи,
но от пердаха няма да остане рана.

[Angel Soul]

 

Изкушавам се на верижка
да ги вържа и двете ...
но пък дали ще е интересно
едно питомно цвете?

[Gentiana]

Права си...
Питомните цветя не ухаят.
Ароматът им е потиснат.
Имат сенки под очите двете...
Умират, щом грубо ги стиснат.
Май ще е по-добре
ръце да вдигнеш
и да ги пуснеш на воля.
И птиците умират също
затвориш ли ги в неволя.

[Angel Soul]

Съдбата - о'кей,
ще я пусна ...
душата обаче...хммм
дали ще е моя
дори и на воля?
Или ангели пак
нея на кръст
ще разпъват
и на моята воля
само ще се опъват?
Хммм... душата си
нека запазя!
Единствено с нея
обичам и мразя!

[Gentiana]

Ами, помоли и се да остане.
Бъди и вярна, не я наранявай.
Не и прави лекомислено рани.
Не мрази, обичай и прощавай.
Тогава тя в теб сияйно ще свети,
ще диша в теб и ще те радва.
Душата, всъщност това сме ние.
Миг вечност, който смъртта открадва.

[everlasting]

[евала] [евала] [евала] [евала] [евала] Мн добре мн добре

[Don_NUTSO]