Автор Тема: И два живота да ми подарят  (Прочетена 990 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
И два живота да ми подарят
« -: Декември 28, 2005, 18:35:54 pm »
Ръцете ми са вързани, крещи
в ушите на копнежа ми палачът.
Осъдена съм. Утре призори
ще ме убие. Чувствата ми плачат.

Не съм покорна.Никога не бях.
Стандарти не признавам.Те са сиви.
Не съм безлична и не ме е страх.
Да, знам че тази гордост ме убива.

И два живота да ми подарят
ще ги живея все така лудешки.
Не давам нито косъм - моят свят
е само мой,дори и пълен с грешки.

Наричаха ме "грешница", нали?!
В очите им съм даже малко дива.
В покорните душички сняг вали.
Сърцата им от плексиглас изстиват.

Ще ме убият утре призори.
Нарочена за вещица съм бяла.
От огъня свещица запали
и разпилей праха от мойто тяло.











,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

PurpleANGEL

  • Гост
Re: И два живота да ми подарят
« Отговор #1 -: Декември 28, 2005, 18:47:10 pm »
Много добър стих!
Направо невероятен!
Поздрави, приятелко!
  [cvetee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: И два живота да ми подарят
« Отговор #2 -: Декември 28, 2005, 18:49:58 pm »
Благодаря ти, приятелю  [usmivkaa]
Радвам се, че ти харесва!!! [twist]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен everlasting

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 755
  • Пол: Жена
Re: И два живота да ми подарят
« Отговор #3 -: Декември 29, 2005, 17:41:48 pm »
О мила, мн точно и ясно редиш думите, много ми харесва написаното, грешницата ми тя  [gu6]  [evala]
« Последна редакция: Август 08, 2006, 18:50:46 pm от Gentiana »
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: И два живота да ми подарят
« Отговор #4 -: Декември 29, 2005, 17:55:12 pm »
 [hugs and kisses] [wish all my love] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен DEVIL_IN_HEAVEN

  • Модератор
  • Професор
  • *****
  • Публикации: 5686
  • Пол: Жена
  • Dum Spiro, Spero!
Re: И два живота да ми подарят
« Отговор #5 -: Декември 30, 2005, 01:57:28 am »
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: И два живота да ми подарят
« Отговор #6 -: Декември 30, 2005, 14:01:37 pm »
За пореден (но не и последен :) ) път - [bravisimo] :)
« Последна редакция: Декември 30, 2005, 14:41:29 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: И два живота да ми подарят
« Отговор #7 -: Август 08, 2006, 18:51:29 pm »
 [usmivkaa] [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.