И два живота да ми подарят

[Gentiana]

Ръцете ми са вързани, крещи
в ушите на копнежа ми палачът.
Осъдена съм. Утре призори
ще ме убие. Чувствата ми плачат.

Не съм покорна.Никога не бях.
Стандарти не признавам.Те са сиви.
Не съм безлична и не ме е страх.
Да, знам че тази гордост ме убива.

И два живота да ми подарят
ще ги живея все така лудешки.
Не давам нито косъм - моят свят
е само мой,дори и пълен с грешки.

Наричаха ме "грешница", нали?!
В очите им съм даже малко дива.
В покорните душички сняг вали.
Сърцата им от плексиглас изстиват.

Ще ме убият утре призори.
Нарочена за вещица съм бяла.
От огъня свещица запали
и разпилей праха от мойто тяло.

[PurpleANGEL]

Много добър стих!
Направо невероятен!
Поздрави, приятелко!
  [cvetee]

[Gentiana]

Благодаря ти, приятелю  [usmivkaa]
Радвам се, че ти харесва!!! [twist]

[everlasting]

О мила, мн точно и ясно редиш думите, много ми харесва написаното, грешницата ми тя  [gu6]  [evala]

[Gentiana]

 [hugs and kisses] [wish all my love] [happy heart]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

"Под знак на Вълчата звезда!"

[Diablos]

За пореден (но не и последен :) ) път - [bravisimo] :)

[Gentiana]

 [usmivkaa] [inloveee]