Автор Тема: Черна пепел  (Прочетена 838 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Черна пепел
« -: Декември 28, 2005, 23:12:54 pm »
Пламъците на Ада ме изгарят.
Всеки кръвоносен съд
се овъглява
и мирише на дим.
Черната пепел
диви ветрове разпиляват.
Задръстени са дробовете ми
и ме изоставят.
Животът ми се зъби
без маска и грим...

Живея между Вчера и Утре,
между Живота и Смъртта
в някакъв свят иреален.
Просеката между Черно и Бяло
е Сива...
Сива в нея съм и аз...

Не мисля.
Не чувствам.
Себе си изтривам.
Коя съм всъщност?!
Вече не знам.
Губя глас.
Крясъкът на онемели чувства
следи от кървави нокти
оставя в мен.
Чувам го.
Дали пък не полудявам?!
Измислени истини
ме държат в плен.

Колко време ще тлее в плътта ми огън?
Колко черни въглени ще си сервирам сама?
Не свършва тази лудост.Не се понасям. Не мога.
Вече не се и питам...имам ли изобщо душа.









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Черна пепел
« Отговор #1 -: Декември 29, 2005, 01:33:55 am »
Аз... Не знам вече...  [mhmm]За да не ставам банален просто  [ihuuu]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Черна пепел
« Отговор #2 -: Декември 29, 2005, 07:12:23 am »
 [много съм щастлив] [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен El veneno amargo

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 90
  • Пол: Жена
  • И нощите са стъклено студени...
Re: Черна пепел
« Отговор #3 -: Ноември 16, 2011, 01:22:13 am »
 [confused]
Жизнь – это мост, пройди по нему, но не строй на нем дом.