Автор Тема: Музеят на дивата ми природа  (Прочетена 829 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Музеят на дивата ми природа
« -: Декември 30, 2005, 16:10:52 pm »
Колони бели в готически стил
поддържат душата на небето.
Цъфтят диви, забранени мечти.
Превръща се в камбана сърцето.

Танцуват сенките на угаснал огън
в устата на препарирана лъвица.
В музея на дивата ми природа
автопортрет ми е бяла птица.

Мъртвите и очи са ясносини
май от изкуствените сапфири.
Застинала е в илюзия за полет.
Погледът и сякаш небето дири.

Музейните, тъжни експонати,
са подредени в стройни редици.
Имат своята предистория...
Всичките-грешници и мъченици.

Колони бели в готически стил
поддържат душата на небето.
Ще трябва да затворя този музей унил...
Преди в него да си препарирам сърцето.









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

  • Гост
Re: Музеят на дивата ми природа
« Отговор #1 -: Декември 30, 2005, 19:10:18 pm »
Защо е толкова тъжен и застинал твоят музей? Пусни поне малко музика на посетителите ! [inlovee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Музеят на дивата ми природа
« Отговор #2 -: Декември 30, 2005, 19:21:32 pm »
Виждала ли си щастливо препарирано животно, приятелко?
А да мърда? [confused] [confused]
Музиката на такова място е още една форма на цинизъм...Човешки... [reeeev]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

  • Гост
Re: Музеят на дивата ми природа
« Отговор #3 -: Декември 30, 2005, 19:26:18 pm »
Душата ти не е мъртва, че да я слагаш в музей, мила - това имах предвид ... Ти си много по-жива от други хора, които си мислят, че живеят! [намиг-] Рано ти е още за музей! :)

Неактивен andromeda

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 683
  • Пол: Жена
  • Когато силно желаеш нещо, цялата Вселена е с теб!
Re: Музеят на дивата ми природа
« Отговор #4 -: Декември 30, 2005, 23:26:30 pm »
Виждала ли си щастливо препарирано животно, приятелко?
А да мърда? [confused] [confused]
Музиката на такова място е още една форма на цинизъм...Човешки... [reeeev]
Права си, Gentiana, така е за съжаление!  [sad3] И точно това прави стиха ти толкова истински...
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Музеят на дивата ми природа
« Отговор #5 -: Декември 30, 2005, 23:38:18 pm »
Душата ти не е мъртва, че да я слагаш в музей, мила - това имах предвид ... Ти си много по-жива от други хора, които си мислят, че живеят! [намиг-] Рано ти е още за музей! :)

Благодаря ти, скъпа, съгласна съм с теб  :)
Няма да се слагам в музея.
И без това там ще умра от скука, музеите са малко тъжнички места, там времето е спряло.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Музеят на дивата ми природа
« Отговор #6 -: Декември 30, 2005, 23:39:41 pm »
Виждала ли си щастливо препарирано животно, приятелко?
А да мърда? [confused] [confused]
Музиката на такова място е още една форма на цинизъм...Човешки... [reeeev]
Права си, Gentiana, така е за съжаление!  [sad3] И точно това прави стиха ти толкова истински...

Благодаря ти , Анди  [cvetee].Малко нетипична за мен тема, но така ми дойде днес...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.