Светът да ме прощава!

[PurpleANGEL]

Слънцето ме грее,
грее мойто тяло,
тревата жално пее,
пее на умряло.

Свърши се, а стълба няма,
която води към Небето.
Сякаш съм попаднал в яма
и изстива там сърцето.

Няма вече радост,
няма болка и тъга.
Попаднах във душевна гадост
и в нея се топя сега.

Отхвърли ме живота мръсен,
отне ми всичко свято.
Край мене всеки е навъсен
и давим се във общо блато.

А слънцето отгоре грее,
сред другите ме откроява,
но във кал не се живее -
затова светът да ме прощава!

Напускам го, макар и в мъка,
но душата ми ликува.
След тежката разлъка
покой неземен съществува.

Ето, мракът ме посреща,
Слънцето не чувствам вече.
В този миг за теб се сещам,
но ти си толкова далече...

Криле разпервам и отлитам,
а по пътя ангели ме срещат,
за пътя към Небето питам,
а те за тебе ме подсещат.

И ето, вместо да летя нагоре,
аз при тебе долетях
и вече съм щастлив, спокоен,
че във теб душата си познах.

Сега съм с теб, макар без тяло,
душите ни в едно живеят.
За нас и времето е спряло.
От любов сърцата греят.   

[Angel Soul]

Приятелю, разбирам те прекрасно!
И положението ми е толкоз ясно!
Отвратена - колкото и тебе ...
Душата ми посърнала е, стене.
Хармонията - временно е нарушена,
но повярвай - трудно е да бъда аз
сломена!

[ilusia]

оооо я стига с тая гадост на света
лее се тя като отрова и лайна
и верно пълно е с поквара тук сега
но ако и двамата сколните вии глава
ако слънцето залзе през деня
ако луната не доиде на мига
тогава кои целувка ще ви дари
и щастие малко да запали
с пълен пламък
и звездите с плам ще заблестят
под силата на славната ви доброта
стига с тея пусти лайна
вдигнете вие глава
и с усмивка посрещтнете любовта

оби4ам ви [inlovee]

[Angel Soul]

Благодаря ти за топлотата, мила! Колко е хубаво, когато хората разменят красиви мисли, особено в началото на Новата Година! [namigG] [a taka]

[ilusia]

 :> [inlovee]

[PurpleANGEL]

Приятелю, разбирам те прекрасно!
И положението ми е толкоз ясно!
Отвратена - колкото и тебе ...
Душата ми посърнала е, стене.
Хармонията - временно е нарушена,
но повярвай - трудно е да бъда аз
сломена!

Приятелко, думите ти дават ми кураж,
в реалност се превръща пустинният мираж.
Да, от света съм отвратен,
но и аз съвсем не съм сломен!