Любомраза в синьо

[Gentiana]

Ще те целуна с много омраза-
точно с толкова,колкото заслужаваш.
Омразата е обратната страна на монета.
Другата е любов.Двете са неделими.
Целуваш ме с нещо диво...
То пък как ли се нарича?!
Гледаш ме и ме поглъщаш.
Крещиш ми, че ме обичаш.
Този крясък ме подлудява.
Забравям се и ставам синя.
Синьо е небето на твоето Его,
от него валят целувките ти сини.
По устните ми замръзват,не се топят
и се превръщат в сенки на снежинки сини...
Виновна съм...И си го признавам...
Толкова съм студена,
че с дъха си ще те убия.
После пак ще те целувам-
с любов, вместо с омраза.
Ще те възкреся, за да ме имаш.

Любовта и омразата ми са неделими.

[krasimir]

 [sad3]

[andromeda]

Права си както в природата така и в човешките емоции винаги има баланс.Любовта и омразата са неделими, но и хармонични една спрямо друга.Затова чувствата ни макар и силни могат да горчат... :)
Браво за стихчето! [cvetee]

[DeTe_Ha_Xaoca]

хахаха :) простете, но като го четох това и се сетих за един приятел, който тази миналата година ми каза "Мразя те, толкова много, че след малко ще мина границата и така ще се влюбя в теб, че после не можеш се осъзна какво става" Дам точно така е :)

[Gentiana]

 [hugs and kisses] [wish all my love] [heart-love]