Всички нараняват, последният - убива...

[Gentiana]

Часовниците ми спират...
Един...
Втори...
Трети...
Времето е мъртво в мен.
Спират часовниците.
Всеки показва
различен час.
И никой не е реален.
Въртя се в себе си
и не се намирам.
Часовниците ми спират.
Колкото и да ги оправям-
винаги е за кратко.
Винаги времето в тях
корозира.
Сякаш "Нещо" там горе
иска нещо да ми покаже...
Защо ме наказваш, Боже?!
Казън или награда
са тези спрели часовници?
Тази пустота вътре в мене?
Повдигам лекичко завесата
и пропадам в бездна.
Безвремие,
мрак
и болка...
Всъщност,
вече не ме и боли.
Въртя се в кръг
и не се намирам.
Почти...
Почти съм се разтворила
в Нищото.
Има ли ме?!
Кажи!
Спират сърцата
на часовниците .
Анатема,
страст
и грях
в маса безлична
се сливат.
Всичко ще стане на прах.
Няма слънце
в душата на мрака.
Няма птици в мъртво небе.
Всички часове нараняват,
последният ще ни убие...
Спрял часовник е
моето нежно сърце.

[andromeda]

Забрави стрелките студени,
изхвърли механизма ръждив,
и всички части вградени,
в живота си прашен и сив.
Вземи от земята опора,
и от слънцето нежни лъчи,
разруши на съдбата затвора,
и нека това да личи.
Вземи от времето пясък,
и в шепите си го затвори,
разчупи тъмнината с крясък,
и нека светлината победи.

[DeTe_Ha_Xaoca]

какичка напомняш на Атанас Далчев ... прозорци часовници :) да не те е треснал диаболизма

[Gentiana]

Не си спомням скоро нещо да ме е трескало, ама знае ли човек  [lol] [lol] [lol]
Може насън да съм се спънала в някой часовник и да съм паднала през прозореца я, на рая, я на ада... Не знам...Нямам спомен... [usmivkaa]