Oбгръщам таза ти с краката си,
не влагам нищо сексуално.
Днес ще се сбогувам със мечтата си.
Докосвам с длан лицето ти - прощално.
Не съм готова да те пусна.
Вярвах, че навеки ще те има.
В душата ми е някак пусто,
настъпва дълга, трудна зима.
Дали излъгала съм се в съдбата
и всичко между нас умира
или ми липсва вяра - вероятно ...
може би ... надежда има?
Позволи сега, преди да тръгнеш
пак във погледа ти да надзърна!
Ако искрица обич не намеря
аз сама ще тръгна, няма да се върна.