Нощ..мрак. В ъгъла - някой,
някой, който скърби за своите разбити мечти.
Свита..бледа..сама..студена и плаче,
не я остави самотата за секунда дори...
С пръсти ледени..обгръща я тъмата
и като кинжал се забива в разбитото сърце.
Думите й глъхнат в пустотата
няма кой..да я измъкне..ръка да подаде.
Някой..тъжно свири на едно пиано
натиска клавишите с кървящите ръце
някой за топлина жадува само
някой , който отдавна няма душа и сърце...
Свири мелодия..страшно позната.
свири за нея ..момичето ,дори за бледата луна
звуците бързо ..заглъхнаха в тъмата.
Всичко блян е било..тя пак остава сама...
Нощ..мрак. В ъгъла - някой,
някой, който до болка кърви.
Сълзите ги няма..единсвено мрака.
Тя си отиде..за нея няма кой да скърби....
