Чакам и това ме убива.
Не знам какво всъщност чакам,
но сърцето ми вече се свива.
Може би смъртта си просто протакам...
Дали чакам за твоя поглед благ
или чакам кръвта ми да изстине
не зная, но не виждам пред мене бряг,
не виждам кога това ще отмине...
Просто чакам и дори се не моля,
молих се вече толкова много,
че за поредна молитва не остана и воля,
нито към Дявола, нито към Бога.
Чакам и това ме убива.
Времето без покой продължава -
душата ми жадно изпива,
дори и на ангели не прощава...
