Тишина

[PurpleANGEL]

Ще ми се да викам, а не мога.
Нямам сили и за дъх дори.
Не усещам и подкрепата на Бога,
който е сред нас, нали?...

Отварям устни да крещя във тишината,
а тя е все смразяваща и тиха.
Разкъсвам си на дребно и душата,
която демони болезнено убиха.

Тишина... обгръща ме със свойта сила,
подтиска всяко свято чувство в мен,
душата ми отвътре е прогнила
и загасва пред очите ми последния ми ден.   

[Gentiana]

Искаш да викаш, а не можеш,
защото тишината се е свила
в теб на кълбо,
задушава гласа ти и те тревожи.
На змия прилича,
но не ти мисли зло.
Душата ти
само малко е наранена,
не е прогнила,
как ти хрумна това въобще?!
Ще я наложим със жиловлек,
той дава сила.
Скоро цялата гнилост
от нея ще изтече.

[fam]

Думите валят, но смисъл- няма
Уж говорим си , а все мълчим!
Никой нищичко не казва
а дъждът от думи си вали.

И тишината той полива
мълчанието да израсте
и смирено там откривам
празни думи като плодове.