Блажени глухите

Started by Gentiana, January 04, 2006, 07:44:58 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Сянката на душата ми
се влачи след светлината.
Парчета от думи,
като листи
от разкъсан бележник
хвърчат.
Вятърът
от мрака в главата ми
е по-студен.
Целувам пръстите му
и го моля
да спре да заледява
всичко в мен.
Ако за миг спра
да се самобичувам,
монахини ще заклеймят
моя ден.
Ще ме анатемосат.
Лицето ми
в свастика ще нарисуват.
Дяволът според тях
е у мен.
За себе си вече
почти нищо не зная.
Наруших всичките си правила.
Гордостта ми е кинжал.
В сърцето си ще го забия.
Дано най-после изкупя
нечия чужда вина.
Плъхове из кръвта ми
тършуват.
Полуизгризан е
моят свят.
Блажени глухите!
Те гласа на болката не чуват.
Изгубиш ли се в себе си...
няма път назад.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

sunrise

 :)  [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]