Далече съм,но ти си знаеш-няма
за чувствата ни времето преграда.
В сърцето си ме носиш.Твоя дама
била съм винаги.Просторът пада,
изчезват границите на живот и смърт.
За да я видиш светлината затвори очи.
Не ме ли виждаш вече, помисли си?!
И стаята ти ще се стопли, заискри,
когато схванеш че до мене ти си.
Та ти ме носиш в морната си гръд...
