Автор Тема: Пеперуден стих  (Прочетена 696 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Пеперуден стих
« -: Януари 07, 2006, 13:02:33 pm »
Върху голото рамо на нощта
Луната спи и пеперуди сънува.
Сенките на пеперудите имат бели крила.
Отраженията им в тишината плуват.

Когато си самотен и тъпо боли
някъде вляво нещо и те тормози,
пеперудите от лунния сън ще ти подари
нощта. Ще разцъфне в кръвта ти роза.

Тогава ще забравиш всичко за миг-
болка, обида, предателствата даже.
На лошото няма да връщаш с гняв и плесник.
Топла дума ще дойде някой да ти каже.

Носи тези нежни пеперуди в деня.
Не ги изхвърляй и не ги подарявай.
В тях и аз ще оставя частица от свойта душа.
Живей! Обичай! Светлина на слепите давай!
« Последна редакция: Април 27, 2011, 11:00:50 am от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.