Орисия

[Gentiana]

Не ме вини за нощите ми тъмни,
в които се изгубвам и кървя
от раните във мен! Преди да съмне
аз, вещицата, трябва да умра.

Прокълната съм нощем да се раждам
във образ на жестока красота.
Сърцата на изгубени изваждам.
Отвари с тях до утрото варя.

Убивам, но и нещо в мен изтривам.
Не мога да осъмвам жива, не!
Принасям в жертва себе си. Изстива
раненото ми вещерско сърце.

Убитите от мене ме проклинат.
Душите им ме следват и крещят.
В мига, преди към ада да заминат
и част от мен със тях ще отнесат.

Не ме вини! Това е орисия.
Не аз съм го измислила така.
Наказана от висшата стихия,
аз нямам право да се защитя.

И нямам право да обичам лудо.
Докосна ли те - като мен ще си.
Ще чакаме напразно светло чудо.
От тази лудост страшно ще боли.