Недей така, защо мълчиш?
Не се предавай на умората!
Гледам те сама седиш,
а мен отвлякоха ме хората...
Но аз ще дойда в твоя сън
и двама ще го споделим.
Дойдох при теб, дойдох от вън,
та двама във съня да поседим.
Но защо пък пленен?
Къде е свободата?
Нека в твоя летен ден
да се цопнем във водата
на езерото от една поляна,
която във съня цъфти.
А ти да си засмяна,
ти да си си ти...
Сън... сънуваме го будни,
и двамата затворили очи,
постъпките не са ни съдни,
защото вечност ни дели.
Но аз до теб съм във съня ти
и ти до мен седиш...
И двамата сме толкова инати,
и двамата сме за каиш!
Но така си ми допада -
двама луди в общи сън,
той пък носи ни наслада,
макар студено да е вън...
Май харесва ми така
от теб да съм пленен.
Подавам своята ръка -
твой съм и на следващия ден!
