В чекмеджето на твоето мъжко Его

[Gentiana]

Сивото небе прилича
на мислите ти преди залез,
когато си мечтаеш за мен
и се страхуваш,че мечтите ти
ще се сбъднат.
Белите гълъби на мисълта ти
са облаци, порозовели от свян,
в небе от необятни копнежи.
Мечтите нямат души.
Нито сянка.
Телата им са прозрачно бели.
Мечтай ме...
и ме подреди в чекмеджето
на своите догми и правила,
внимателно сгъната.
Нито гънка не ми оставяй!
Ти го можеш това.
Аз съм твоето изключение
и нарушение на всяко правило.
Ще ме изгладиш...и прибереш
с прогорена, незатворена уста.
Устата ми - дупка, оставена от
горещата ютия на мъжкото ти Его.
Закърпи я.
Нищо, че ще е грозно...И тъжно...
Нали ТИ ще си спокоен...
Може би...

[vesinka]

 прекрасно [inloveee]напомня ми за една моя голяма любов,която нямаше как да бъде моя...благодаря ти за тези стихове,те означават много за мен...невероятна си [a taka]

[Gentiana]

Радвам се, че съм докоснала нещо в теб, мила. [heart__]
целувки  [inlovee]

[bezdaren_nekadarnik]

мечтите нямат душа
гениална мисъл!!
има мноого истина в това

[Gentiana]

и аз така си помислих... [hey sexyy]