Смокини

Started by Скитникът, January 13, 2006, 22:27:09 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Скитникът

Всеки ден.
Всеки миг.
Аз съм в плен.
Човек безлик.

И всичко е синьо,
всичко е небе,
а дървото- смокиня,
живот, той расте.

Стоя отстрани.
Гледам децата...
Смокинови плодове,
растат и падат.
Всичко ще спре.

Всеки ден.
Безлик,
безразличен,
аз гледам.

И зная,
и вярвам,
но малко нехая,
вече съм паднал...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Gentiana

Паднал в ръцете на съдбата
ухаеш на смокини.
Безлик и безразличен-
сиво- зелено
меко съвършенство.
Съдбата обича смокини.
Животът е в сърцевината им.
Всичко е синьо.
Всичко е само небе.
Защо смокините
нямат костилки?
Децата се замерят
с опадалите смокини.
Смехът им е живот.
В тях той на воля расте.
Всеки ден.
Всеки миг.
Ти не си в плен.
Съдбата е твоя пленница.
Освободи я.
Слънцето е презряла смокиня.
Всеки миг ще падне
зад хоризонта.
Вечер е.


Хубаво е, Боби!  [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Скитникът

мерси за н ти път винаги казваш нещо положително
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

DeTe_Ha_Xaoca

Защото за това стихотворение могат да се кажат само положителни неща за това :)
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

Няма да те оставя да потъваш в мрака, нали знаеш?!
Просто няма начин! [usmivkaa]
Искаш, не искаш, ще си здраво стъпил на брега на светлината. [lol] [lol]
Така, че свиквай!
Никакво падане! [cvetee] [namigG]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Скитникът

а бе за тебе светлина, за мене мрак. Двете ни дават едно и също- надежда и вяра и любов така че..... :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Gentiana

А може би "светлина" и "мрак" са само различни понятия, които ние хората сме измислили, за да разделим нещо, което е било едно цяло, нещо като Ин и Ян.Двете страни на монета или огледало.Подхвърляш монетата и тя се обръща във въздуха.Пада ...И...?! Светло или тъмно...
Късмет? Или съдба... Кой знае.
В крайна сметка всеки избира това , от което се чувства най-добре.
Аз например, се чувствам най-добре, когато съм облечена изцяло в черно-от чорапите, през бельото , та до панталоните и блузата.Този цвят ми е като втора кожа.И съхранява енергията, която обикновено пилея непрекъснато. [usmivkaa]
Щом от мрака ти е добре,не споря...стой си в сенките му. [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

andromeda

Има ли значение дали търсим светлината или се крием в уюута на мрачните сенки, всички сме в кюпа, всички живеем под слънцето, просто го използваме по различен начин! [a taka]
Поздравления за стихотворението, Скитнико. [bravisimo]Продължавай в същия дух, само така ще намериш себе си... [namigG]
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

aflame fairy

брррр...само как пишете Скитник и Gentiana ..настръхнах.. [inlovee] [shame]
".. Но щом простре ръка душата ти да вземе
Тя в миг ще се смути
всесилникът Живот преварил я навреме -
и ти...отдавна без душа си ти .."