Без тебе залезът е низ от тъмнина,
а тревата вехне суха, посивяла...
Без теб реката е обляна в самота,
суха, пясъчна и изветряла...
Лебедите... те изчезват в мрака,
свети слънцето с почернелите лъчи,
вместо птича песен, чувам влака,
сив пейзаж обгръща моите очи...
Но щом си тук расте тревата,
зелена, свежа и искряща,
отново ме огрява светлината,
слънцето лъчи ми праща.
Лебеди танцуват във реката,
споделящи любов във танца свой,
а вятъра развява им перата
и всичко е обгърнато в покой...
В нежност ме обгръща красотата,
но аз природата не виждам...
Гледам тебе дълго във гората
и топли чувства във сърцето ми прииждат...
