News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

"Времето, когато не помнех..."

Started by tuik, January 14, 2006, 18:34:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

tuik

Времето, когато не помнех,
защото нямаше какво да запомня,
времето, когато не знаех,
защото не бях се научил,
времето, когато не чувствах,
измяна още несрещнал...

Това време вече отмина,
сега усещам колко ми липсва.

Безвремието на пиянските нощи,
когато пиех от радост,
безвремието на дивата лудост,
когато правех каквото си искам,
безвремието на чистите думи,
на които можеш да разчиташ...

Сега живея в безвремие друго,
безвремие, в което лисват мечти,
безвремие, в което правя пари...
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Angel Soul

Мдаааа, невежеството понякога е сладко  с липсата на отговорности и жестоки истини... Но пък мъдростта настъпва едва, след като осъзнаеш, че някои мечти остават несбъднати и не научиш да живееш с това... От друга страна, според други, това не е помъдряване, а само порастване. [lol]

Хубав стих! Хареса ми дълбочината му.

tuik

Защо ми е да знам
да осъзнавам че нещо съм научил
защо ми е да мога
да правя неща който другите не могат
защо ми е да се изкачвам във йерархията
и да стъпвам върху усилията на околните
защо ли да вървя напред
когато днешното напред е лицемерие
защо...

Защо трябва да се боря
защо трябва да говоря полуистини
защо трябва да бъда лицемерен
защо...

Нима не мога да съм себе си,
нима мойта същонст не е по прекрасна
от фикс - идеята и от кумира
нима тъп,
нима съм глупав,
нима съм прост

Защо да се боря за чуждите мечти
моите не са ли вдъхновенни...

Превърнат в зъбно колело
от световната машина
от световната индустрия
аз изгубих себе си...
престанах да живея
за да съществувам...
просто за да ме има...

Явно напразно възхвалявам себе си
явно съм поредния глупак...
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Gentiana

Quote from: tuik on January 14, 2006, 18:34:33 PM
Времето, когато не помнех,
защото нямаше какво да запомня,
времето, когато не знаех,
защото не бях се научил,
времето, когато не чувствах,
измяна още несрещнал...

Това време вече отмина,
сега усещам колко ми липсва.

Безвремието на пиянските нощи,
когато пиех от радост,
безвремието на дивата лудост,
когато правех каквото си искам,
безвремието на чистите думи,
на които можеш да разчиташ...

Сега живея в безвремие друго,
безвремие, в което лисват мечти,
безвремие, в което правя пари...
Прекрасен стих,tuik.
Поздрав! [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.