Автор Тема: Моите стихотворения  (Прочетена 893 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
Моите стихотворения
« -: Януари 15, 2006, 22:28:37 pm »
Не убивай любовта

Какво би станало ако пламъчето изгася
и заровя свещта на нашата любов завинаги в земята?
Какво би станало ако цветя на гроба и импровизиран донеса
и с лице безизразно захвърля долу аз цветята?
Какво си мислиш,мога ли да убия любовта,която в сърцето ми живее
и това не значи ли своя собствен край да сложа ,а любовта ти жална ,в самота да тлее?

Ти знаеш ли що е самотата и чувствал ли си нейната прегръдка вледеняваща
НЕ...недей да лъжеш,че тя ти е съдбата,ти никога не си усещал любовта изгаряща.
Защо тогава ми говориш за любов,какво е тази дума ти понятие си нямаш
Не би могъл да знаеш за живота суров,който причиняваш....
Раните,които ми нанесе,не биха могли да заздравеят
и съцето ми пред смъртта отното плаче
а очите ми студени в тъмата на загубеното пак се реят
търсят загубеното пламъче...

Когато мъртва обич ти ми носиш
да я съживя отново аз се желая
но с думи не би могъл сърцето и да стоплиш
и безпомощна на земята пак и пак ридая....

Загубеното можем да намерим
само ако сърцата ни го търсят
инак в самота ще си живеем
и цветята на гроба пак ще трябва да се носят.
****
 Сезони

Недей да търсиш с поглед паднали листа
вятърът отвеял ги е надалече
и даже да си усещала на цветовете им сладостта
не би могла до тяхното очарование да се докоснеш вече

Сезоните се сменят,ден след ден умираме със тях
но чувствата ни наранени пак и пак живеят
за да оставят от любовта не пламъка,а прах...

Зима във душите ни сърцето ни е пак сковала
вледени света ни,с чувствата ни винаги си е играла...
Загубихме си топлината мила,
която бяхме скътали за черни дни,
че дните черни много бяха
и изхабихме силите дори.

Надяваме се сезоните да се сменят отново
но да не умре нещо пак във нас
че животът си да почнем пак наново
не бихме имали и този шанс....

Листата търся с поглед замъглен
някъде отвеяни са пак в безкрая
и моля се да свършо най-накрая този пуст сезон студен
за да се докосна до листата си,загубени във Рая...
****

Изгубена

Не ми протягай ръката си студена
когато паднала в калта,безжизнена стоq
не се нуждаq аз от ду6ата ти,от любов ли6ена
6том вси4ко,което q изпълва е празнина

Недей да гледа6 в моите о4и угаснали
пламъкът е въглен ве4е
дори да търси6 спомените в бурени обрасли
времето ми с теб изте4е.

Уморих се оби4 аз да търсq
там където безразли4ие живее
време е,от мъката да се оттърсq
и всеки по своq път да поеме

Недей да ме изгарq6,не отново
със 4увствата ми ти спри да си играе6,за да запо4на аз наново.
Трепти ду6ата ми и спокойствие не мога да откриq
в сенките на самотата аз живеq и от теб не мога да се скриq.

Не ми протqгай ръката си студена
когато слqпа с избодено сърце,загубена се скитам
не би могъл да живее6 пак във моqта вселена
когато дали сам жива о6те,сама се питам...







~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
Re: Моите стихотворения
« Отговор #1 -: Януари 16, 2006, 14:12:24 pm »
Вик отчаян,оттекъл във нощта
Вик тревожен,на човек ,изгубен в пустощта.
Вик на болка,вик на гняв.
Вик на мъка и на страх.
Вик от мъка породен.
Вик от жизненост лишен.
Някой бе щастлив досега,
но бе ограбена нечия съдба….
Някой вярата в доброто си загуби
И в мрак от сенки се пробуди.
В свят ,изпълнен с мъка и ридание
В свят суров,на болка и страдание…
Вик,роден от болка …във сърцето
Вик,сигнализиращ мъката на битието.
Вик,напомнящ тежката ни участ
Вик на изпълнен с ридание и унес.
Вик,загубен във вечността.
Вик,оттекъл,оставяйки капки кръв на брега…
Вик на щастие изгубено във бездната на самотата
Вик на жuB мъртвец,останал сам самичък на земята…
Мъка,изпълваща нечие сърце
Мъка,засенчила красивото лице…
Болка е голяма любовта
Но по-сладка болка няма на света….
Знаеш,че сърцето те боли…
Но харесваш болезнените стрели…
Вик отчаян във нощта…
Вик на някой,загубил любовта.
Вик,отекващ всеки ден…
Вик безкраен,вик студен…
Обичаш ли очаквай този вик да чуеш Обичаш ли,очаквай със сълзи да се събудиш…
Най-красивото нещо на света
Най-болезнена е любовта…
Вик,оттекъл във нощта…
Вик на самотник,загубил любовта.
Вик,който ме погубва всеки ден
Вик,във моето сърце роден…
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Неактивен krasimir

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 506
Re: Моите стихотворения
« Отговор #2 -: Януари 16, 2006, 14:21:30 pm »
Поздрави за стиховете.   [a taka]

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Моите стихотворения
« Отговор #3 -: Януари 16, 2006, 19:08:31 pm »
Добре дошла във форума :)
И браво за хубавите стихотворения  [a taka]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
Re: Моите стихотворения
« Отговор #4 -: Януари 16, 2006, 19:24:12 pm »
Благодаря ви за топлото посрещане :)
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Неактивен Unforgotten`feeling`f

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1490
  • Пол: Жена
  • ~Леден полъх...разпръсква огнени целувки~
Re: Моите стихотворения
« Отговор #5 -: Април 25, 2006, 21:39:27 pm »
Детска игра


           Ти ли ми прошепна,
           че звездите парят
           и после,за да се предпазиш,
           всичките ги изгаси?
           Ти ли викаше във мрака
           и молеше през сълзи
           някой от болката да се спаси?

           Гласът ти тих успях да доловя,
           когато луната,затънала във мисли
           пак стоеше,
           но нито една жива звезда не успях да уловя
           и гледах те безпомощно в очите,
           докато животът се топеше...

           Накрая ти изчезна
           и със себе си открадна ти луната
           остави ме без светлина във тази бездна,
           без да мога да си върна топлината.

           Заклещена стоях сред останките
           от твоите деяния
           и слънцето превърна се във прах
           от изгубени ухания...

           Тъй близко,тъй далеч
           е жаланието да гориш,
           а накрая осъзнаваш,
           че самичък си оставаш,
           защото не можеш мъртвите звезди
           в сърцето топло да свалиш!

           Тогава луната също е безсилна
           да възвърне собствената си искра-
           един човек е в състояние и съвършенното
           да срине,ей така,просто на игра!
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.