Не ми трябва твойто съжаление

[Akaша]

Вървя към черното..към нищетата
вървя и губя всеки път по нещо човешко от мен
независимо от болката..от самотата
днес загубих дори малкото закърпено сърце...

Сляпа съм и няма..стъпила на почвата ровка
пробивам път  през всичките си страхове
мислеше че от камък съм..но и камъкът изпитва болка
дори да трябва време за мине през всичките слоеве...

Тихо е..и аз се сливам с тишината
и аз съм просто щриха блед на нощта
затворена в рамките на тъмнината
черна сянка..нямам и душа...

Преди да откъснеш черна и бодлива роза
знаеше че тя ще те убоде , нарани
тогава защо откъсна и мене..отровна
и после захвърли ме ..в мрак ме потопи..

Не, не искам повече да чувствам
изгубих вече всичко от мен
радост - не,искам да бъда безчувствена
сама ще си изплета въжето от черен сатен...

Разби сърцето ми тогава
и после каза, че не си достатъчно добър за мен
извинявай..сега се с теб прощавам
отивай си..сега съм в нечий друг плен.

Не,нямам нужда от нечие съжаление
нито пък от нечия ръка,
търся свойто избавление,
дори ако трябва да го открия в смъртта..

Нямам сълзи вече да плача
нямам нито сили напред да продължа
всичко свършва с вени нарязани
всичко свършва с кръв и пустота...

[Adri_ana]

Много ми допада! Браво! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[ivorysoul]

поразително за пореден път!

[tonnny_bg]

Ох,абе много мъка в тия стихове .Искам нещо веселко и оптимистично ,и красиво ,и нежно.Дето има една приказка-Божеее,колко мъка има по тоя свят ,боже! [mhmm] [sad3]

[Gentiana]

Вървя към черното..към нищетата
вървя и губя всеки път по нещо човешко от мен
независимо от болката..от самотата
днес загубих дори малкото закърпено сърце...

Сляпа съм и няма..стъпила на почвата ровка
пробивам път  през всичките си страхове
мислеше че от камък съм..но и камъкът изпитва болка
дори да трябва време за мине през всичките слоеве...

Тихо е..и аз се сливам с тишината
и аз съм просто щриха блед на нощта
затворена в рамките на тъмнината
черна сянка..нямам и душа...

Преди да откъснеш черна и бодлива роза
знаеше че тя ще те убоде , нарани
тогава защо откъсна и мене..отровна
и после захвърли ме ..в мрак ме потопи..

Не, не искам повече да чувствам
изгубих вече всичко от мен
радост - не,искам да бъда безчувствена
сама ще си изплета въжето от черен сатен...

Разби сърцето ми тогава
и после каза, че не си достатъчно добър за мен
извинявай..сега се с теб прощавам
отивай си..сега съм в нечий друг плен.

Не,нямам нужда от нечие съжаление
нито пък от нечия ръка,
търся свойто избавление,
дори ако трябва да го открия в смъртта..

Нямам сълзи вече да плача
нямам нито сили напред да продължа
всичко свършва с вени нарязани
всичко свършва с кръв и пустота...

Браво, Акашка.
Някак си така се чувствам и аз сега... [sad3] [cvetee]