Смъртта... понякога е бягство от себе си

[Gentiana]

Трябва да те убия в мен...
Дори да се разложиш там
и да отровиш кръвта ми.
Нищо, че и аз ще умра.
И сега не съм сигурна,
че съм жива.
Няма да изхвърля
мъртвото ти тяло.
На клада няма да го изгоря.
Нека червеите -
болка, омраза и мъст
полека, до кост те оголят.
После вятърът -
гадкият, пустинен вятър
да вие в тези кости,
да се смее
и да хвърля шепи лудост
в очите ми.
Дотогава, докогато и аз умра.
Костите съдържали калций...
Ще наторим пясъка
и може би в пустинята
ще поникне цвете.
Дано да не е отровено
от дивата ни любов и омраза.
Дано душата му да е слънчева.
Като моята, преди да те срещна.
Преди да те убия в мен
и да те оставя
да се разложиш там...
Убих ли те?!...
Или мъртвото тяло е мое ?!

[vesinka]

 [reeeev] и аз си имам един, дето ми е заседнал в сърцето и не подлежи на умъртвяване... много красиво си го написала, но ако си изпитала това, за което пишеш... [reeeev]

[Gentiana]

Ако.... [lol] [lol] [lol]
c`est la vie!
:kissoflove:

[bezdaren_nekadarnik]

бая зловещо [devil4o]
и също мноо тъжно [reeeev]
но и красиво [inloveee]

[Gentiana]

бая зловещо [devil4o]
и също мноо тъжно [reeeev]
но и красиво [inloveee]

Съжалявам, ако съм ти смразила кръвта... [shame]
Тия дни съм кръвожадно настроена [lol] [lol] [lol]
Ще ми мине...