Стъпки в мрака

[Gentiana]

Тихо е...Капят плахи минути.
По лицето на времето пълзят.
Стъпки в мрака - леки, нечути.
Някой скита из спящия град.

Свито на топка е в мен сърцето.
Болно и тъжно сърдито мълчи.
Нещо важно му бе отнето.
И то не може да ми прости.

Не съм виновна. Как да му кажа?!.
Обяснения, думи , лъжи...
Кого от двама ни да накажа?
Кого повече ще го боли?

Няма да моля.Няма да искам.
Нека кръвта ми да изтече.
Нека ме няма. Поемам риска,
да се превърна в нощно небе.

Небе, което няма надежди.
Студено и бледо-чаша с тъга.
Пият ме птиците.Пеят нежно.
После умират...Не, нямам вина.

[Don_NUTSO]

:(

прекрасно  [confused]

[andromeda]

[reevvv] Невероятно красиво е, макар и малко тъжно...Браво, Gentiana, точно в момента звучи много близко до сърцето ми! [cvetee]

[bezdaren_nekadarnik]

 [sad3] [sad3]
много тъжно стихче

[Gentiana]

 [happy heart] [hugs and kisses] [wish all my love]

[dodic]

Тъжно, ама много готино.

  [пляяяс] [пляяяс] [пляяяс]

[Gentiana]

 :) :kissoflove:

[everlasting]

Наистина е прекрасно, обикновенно пишеш оптимистично и светло, но тъжните ти стихове безкрайно ми харесват :)

като този  [inloveee] [be mine2] [??????] [??????] [??????]

[Gentiana]

Някой ми беше писал, че съм родена за тъгата ...
Мисля, че е прав.
Само, когато ми е тъжно, мога да стигна неподозирани дълбочини и да изтръгна от там най-красивите думи.
Тъгата е дрога.
Поне за мен е така.
Благодаря ти
:flyingkiss:

[everlasting]

Тъгата е дрога.

[oops] [oops] [oops]
значи не само аз съм пристрастена към тъгата... [ooooo] Слава Богу  [?????3]