В нощта смразяваща и страшна
Вървя по уличката малка прашн
И търся аз звезди изгубени
Да ги питам аз дали са те от
Мен по- влюбени.
Дали и в тяхното сърце
Самотата нож забива без да ги убива.
В нощта смразяваща и страшна
Вървя по уличката малка прашна
Виждам капчици блестят пред мен
С размера на микроб обикновен
И мисля си, че туй са тез звезди изгубени,
Уви били мечтите ми погубени.
В нощта смразяваща и страшна
Вървя по уличката малка прашна
И виждам как блестеше си пред мен
Нещо като сребърен елен.
Тогаз помислих аз, че съм открила
Поне една звезда изгубена, но пак
Уви била душата ми разлюбена.
В нощта смразяваща и страшна
Спрях се аз на уличката малка прашна
Не намерих аз звезди изгубени,
Но намерих си мечтите и душата
Познати като робите на самотата.
Махнах им оковите и ги пуснах да летят
По широкия бял свят.
И помолих ги да търсят те моите звезди изгубени
И да ги питат дали са те от мен по влюбен
