Имаше едно време………
Имаше едно време…… Звучи ти като начало на приказка,нали?За теб може би е това-една история,обаче с тъжен край.А за мен бяха дни на мъка,отчаяние и болка-изживях своя ад сега,за да ти докажа,че те искам.Едно време бях готова да ме нагрубят,само за да бъда с теб;едно време бях готова да стана най-голямата глупачка,само за да съм с теб;едно време бях готова да жертвам себе си и своя свят,за да бъдем заедно……..
А бяха едни времена……..Сега не е така.Нали казват,че времето лекува всичко?Явно лекува дори и любовта,защото мен ме излекува от това.Коварна болест е да знаеш.От любов изгубих всичко-приятели,семейство,себе си дори.Не знаех аз коя съм,защото бях каквато искаше ме ти.Бях аз твоята кукла на конци,но свободата е нещо,на което никой не може да устои.Осъзнах се,ама късно.Все пак на време се усетих,че ще се изгубя,само за да бъда с теб.Никога не знаеш обаче,колко скоро ще стане твърде късно.Но все пак аз узнах и малко преди да се изгубя,безследно да изчезна,се спрях внезапно,огледах се и осъзнах,че това вече не съм аз.Върнах се назад и намерих своето имане,своята реална същност:това,което бях-неподправена,до болка искрена със всеки,понякога със сълзи на очи щастлива,но по свой си собствен начин.Защо така ме промени?Защо боклук излезе ти?Нима само външното видя,нима не проумя,че всичко има си душа?Но добре,разбирам те-щом ти я нямаш,защо да смяташ,че за други тя е важна?За мен обаче тя е всичко!Не искам да съм с човек,който е само фасада-една стена,зад която няма нищо:ни разбиране,ни обич,само празно обещание,че всичко ще се промени,че ще ме обичаш вечно ти.Думите ти са лъжа-прекрасна е,но все пак е лъжа!!!
