Отново вкъщи се прибрах -
уютно мъничко градче.
Себе си сред многото познах,
намерих и последното парче.
Вечер бе, безоблачна и чиста,
вдигнах погледа нагоре -
видях Луната бледа, но лъчиста.
Почувствах се душевно пак отворен.
Видях и безброя искрящи звезди,
почувствах се сякаш отново родих се,
а душата желае към тях да лети.
Май от блаженство сякаш напих се...
Колко малко понякога трябва -
чисто небе, Луна и звездици.
Изпълват ни с радост и вечно блаженство,
а за Вселената са просто дребни трошици...
