Не не мога вече напред да продължавам
имам чувството че загубих желанието за живот
не не искам да те наранявам
защото си прекалено скъп човек за мен...
Незнам защо не чувствам нищо
сякаш всички мой действия и мисли..думи
стопиха се ..изгоряха..разпръсна се прахта
държа на тебе..разбираш ли ме?чу ли?
всичко е твое дори таз овехтяла душа...
Очите ми страха издават
страха от идващия мрак
не не искам сама да оставам
не искам да вали..и сърцето да кърви..във такт...
Излишно е даже да говоря
всичко чете се в мойта душа
излишно е със мрака да се боря
рано или късно ще победи човечността...
Незнам защо..не знам какво във теб намерих
но опредлено е различно от тази жестока самота
и целят тоз страх преборих..
и възкръснаха онез отдавна разбити мечти
Ръката си бавно на паважа отпускам
но в този момент я хващаш ти...
ти си мойта муза..не искам твоята ръка да пускам
надявам се всичко по местата си да се нареди..а дали?
