За миг заслушай се в мрака
за секунда чуй шепота му тих
не се страхувай от мъглата
пребори страха си и за миг до го докосни...
Усещаш ли леда ..?
ръката си плъзни по него плавно
той няма ръбове..просто една невидима стена
чуваш ли воят на тъмата как вие жално..
чуваш ли от крепоста тихият неспиращ плач...
Усещаш ли ударите на сърцето
макар едвам да бие вече то
усещаш ли душата запустяла
не се опитваш даже да ме разбереш..Защо!?
Засвирвам тихо..на пианото прашно
и сякаш се слива с душата ми сега
изскарва тонове брутални..звучи тъй страшно
тъй колкото да бродиш в мрака без душа...
Оглеждам се в огледалото от мрака обвито
но дори образ няма там
просто едно същество от мъка пропито
някой който цял живот е сам!
