Розата, надеждата и аз

[Скитникът]

И рози в ръцете ми има,
а аз не виждам това.
И обич в очите ранима,
лека като мечта.

А розите в мен са красиви,
почти истински, чисти и нежни,
и дори да са сиви,
за мен те са надежда.

Макар аз да си зная,
светът мой не е свят ваш,
не спирам човек съм, желая
и искам надежда за края...

[Gentiana]

Браво, Боби, май виждам светлина в този стих  :).
Радвам се , че е така.
Поздрав!