Автор Тема: Черно стихотворение  (Прочетена 698 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Черно стихотворение
« -: Февруари 07, 2006, 19:43:20 pm »

Черно кафе...
И горчив шоколад...
В черните сенки
на душата ми
гарвани кълват
мислите си
и грачат в синьо.
Синьото
от тъгата ми почернява
и като камъни
в рядка кал
падат илюзии
и очите ми
мръсни пръски
заслепяват.
Преди да падне нощта
деня трябва
в локвите да удавя
и светлината му
в дън земя да скрия.
В полунощ
Луната ще залезе.
Новолуние.
Небето няма отражение.
Черно ми е.








,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.