Не ме моли...Не късай тънки струни
в душата ми със този нежен глас.
Очите ти са призрачни лагуни,
в които чувствам, че се давя аз.
Брегът спасителен е тъй далече.
А искам ли да съм спасена?! Не!
Сърцето неразумно ме обрече,
да се предам на твоето сърце.
Възполваш се от всяка моя слабост.
И като котва в мрака на страстта
забиваш сетивата си. Грях?!. Радост?!
Възможно ли е да ти устоя?
