Автор Тема: Тротоар от разтопен шоколад  (Прочетена 1107 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Тротоар от разтопен шоколад
« -: Февруари 12, 2006, 18:04:48 pm »
Тротоарът на разтопен шоколад прилича.
Топи се снегът...Сенки и мокри петна.
Привечер е. Навярно Бог ме обича -
подари ми предварително ден от пролетта.

Когато ми е тъжно, аз се моля за слънце
и навярно го заслужавам, затова
дори и в зимен ден получавам зрънце
от божията благословия и светлина.

Днес в душата ми тече река от болка сива-
мътни талази влачат и удавят в мен
уязвимата нежност на любовта ми.
Затова имах нужда от подарен слънчев ден.

Тротоарът на разтопен шоколад прилича
и сладко - горчиво ми става от това.
Ще се превърна в щуро, малко момиче.
Все някак тъгата и болката ще надхитря.










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #1 -: Февруари 12, 2006, 20:50:54 pm »
много сладко
 [a taka] [a taka]
Понякога, от себе си се скривам

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #2 -: Февруари 13, 2006, 01:07:58 am »
:)
Поредното оригинално и красиво стихче :)
Браво Gentiana [bravisimo]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #3 -: Февруари 13, 2006, 01:47:14 am »
Благодаря ти,Diablos  :)
Май тези дни си мисля само за сладки неща...
Като разтопен шоколад, например  [lol]

И на теб благодаря,dodic  :)
« Последна редакция: Февруари 13, 2006, 01:50:57 am от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Kelly

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3453
  • Пол: Жена
  • ◊* hOuSe MuSiC iS a fEeLinG *◊
    • Kelly
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #4 -: Февруари 13, 2006, 10:07:43 am »
Ахх , страхотно е.... :> [bravisimo]
˙·•●° ¤ I Am ADdIctEd tO U¤ °●•·˙®

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #5 -: Февруари 13, 2006, 11:36:11 am »
Хехех .. Ееех ... Да беше тротоара наистина от разтопен шоколад ... Щях да съм най-щастливия пешеходец  [lol]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #6 -: Февруари 13, 2006, 13:18:01 pm »
Хехех .. Ееех ... Да беше тротоара наистина от разтопен шоколад ... Щях да съм най-щастливия пешеходец  [lol]
Добре, че не е  [lol] [lol] [lol]
Иначе всичко ще изядеш и ще трябва да се спъваме по каменисти , затревени пътеки...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #7 -: Февруари 13, 2006, 13:20:00 pm »
Ахх , страхотно е.... :> [bravisimo]
Благодаря ти, Кели  :)
Подарявам ти и на теб парче от моя шоколадов тротоар... къде ли ще те заведеееее?! [mhmm] Ти как мислиш?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Kelly

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3453
  • Пол: Жена
  • ◊* hOuSe MuSiC iS a fEeLinG *◊
    • Kelly
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #8 -: Февруари 13, 2006, 17:38:59 pm »
ОО , Благодаря ти Gentiana ! :) Еми надявам се на някое много красиво и сладко място [heart__]
˙·•●° ¤ I Am ADdIctEd tO U¤ °●•·˙®

ati

  • Гост
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #9 -: Февруари 13, 2006, 18:36:03 pm »
 [svirrr]

Неактивен Mistic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3539
  • Пол: Мъж
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #10 -: Февруари 13, 2006, 19:15:55 pm »
 [bravisimo] [a taka]вълшебно е.

Неактивен Diablos

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 799
  • Пол: Мъж
  • Poesis=mc^2...
Re: Тротоар от разтопен шоколад
« Отговор #11 -: Февруари 13, 2006, 20:57:15 pm »
Хехех .. Ееех ... Да беше тротоара наистина от разтопен шоколад ... Щях да съм най-щастливия пешеходец  [lol]
Добре, че не е  [lol] [lol] [lol]
Иначе всичко ще изядеш и ще трябва да се спъваме по каменисти , затревени пътеки...
Ееее, аз не съм лаком , на мен и малко ще ми стигне :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти