Представи си тихата гора,
поточето минаващо през нея,
нежността на ранната зора,
птичките, които сладко пеят.
Аромат на утрин свежа
гали нашите лица споени
в целувка страстна, нежна
на устните ни радостно засмени.
Полъхът на вятър тих
се прокрадва из косите.
С него пиша този стих,
притваряйки в любов очите.
