Отдадени

[Angel Soul]

Разхождаш пръстите си
по врата ми ...
вървежът им е бавен
и безгрижен.
С опакото на дланта
едва за миг
гръбнака ми погалваш.
Докосваш нежно,
като звук неуловимо.
Очите ти -
изгубени вселени,
ще хванат в примка
всяка моя тръпка ...
Душата ти -
разпукнало се цвете,
преследва всяка
следваща  въздишка.

[dodic]

а кожата е толкоз мека,
толкоз нежен е врата,
нагърчваш се в екстаз - полека,
следват прътите ми твоята дъга,
там надолу, по гърба ти,
маршируват като взвод,
учестявя се дъха ти,
възклицание, възторг...


 

[Angel Soul]

Картината бе нежна,
но уви - измамна.
Истината аз прогледнах
неотдавна.

[tuik]

Но тази истина боли
дали приема същността й ти
дали за теб е тя реалност
или поредния кошмар
защото тя е жестока в свойта същност
защото е брутална по природа
но ти жадуваща за нежност
дали я виждаш
дали виждаш суровата натура
която е подчинена само на инкстинта
или твойте мечти те заслепяват
и само инстинктът ти...
твоя инстинкт за съхаранение
като пътеводен знак те спира
и вълнението превръща в недоверие
и по този начин те спасява...
от самата себе си...