Когато чувствам празнотата
просто гледам към бледото небе
когато почувствам тишината
мога да усетя ударите на моето сърце..
И днес е тихо..пусто, бяло
всяка част от този път,
път по който за пореден път поемам
дори незнайно накъде ще ме поведе..
Понякога сама обричам се на болка
понякога..като всеки друг
понякога се чувствам жалка,малка
понякога предавам се без борба..ни труд..
Но има някой който доброта ми вдъхва
който успява да ражда светлина във мен
дори напълно да ме погълне мъглата
знам че той ще е с мене във всеки момент..
Винаги когато е студено
в сърцето си откривам топлота
понеже винаги частица от твоето там аз ще нося
частица надежда..чувство на свобода..
Дори да загубя..цял живот мога да губя
да губя имам време безкрайно сега
единствено тебе не мога да загубя
тебе без който съвсем пуст и тъмен ще бъде света...
Дори да падна..дори да се спъна
аз нося във себе си частица от теб
частица която не ще позволи да се огъна,
частица която ще ме кара да вървя напред..
И днес вървя..макар към нещо необятно
аз знам че имам някой до мен
човек който обичам..безвъзвратно
човек който ще ме подкрепя ..ще бъде зад мен...
