Сърцето ми трепти безумно,
кръвта кипи разгорещена,
уж е тихо, а е толкоз шумно,
защото знам, че си ранена.
Ела, любов! С трепет те очаквам,
ела и прегърни ме силно,
липсата ти вече ме разплаква,
за теб сърцето ми е милно.
Знам, боли те раната дълбока,
кърви, не дава ти да спиш,
но аз споделям силната ти болка
и пак ще те науча да летиш.
Ела ръцете ти да хвана,
да почувстваш мойта топлина
и в миг ще излекувам твойта рана,
защото знай - не си сама!
Денонощно мисля си за тебе,
усещам те прегърната във мен,
от прегръдката ти няма кой да ме отнеме,
аз съм с теб и нощ и ден!
