Радост грее ми душата,
сърцето ми препуска лудо,
пак умекват ми краката,
с мене май се случи чудо.
Бях посърнал без усмивка,
празен бях и не живеех,
лутах се безцелно, без почивка,
напред да гледам аз не смеех.
Ти усмихна се, при мен се върна,
погледна ме, ръка подаде,
после нежно, плахо ме прегърна,
усмивката си и на мен предаде.
От тогава съм щастив и грея,
усещам любовта ти всеки ден,
за прегръдката ти нощем аз копнея,
но знам, че мислено си с мен.
