Когато вечер слънцето залязва,
когато мрак над земята се разпери,
бъди моя светлина, която пътя да показва,
бъди звездичката, която ме намери!
Когато зимата от студ скове земята,
когато в скреж замръзне всичко живо,
бъди пламъка, греещ ми душата,
бъди топлината, която ме облива.
Когато буря разтресе небето,
когато вятъра бушува из горите,
бъди спокойствието във сърцето,
бъди дъгата, оцветяваща мечтите!
Когато огъня бушува из полето,
когато всичко е обгърнато във дим,
бъди дъжда, разхлаждащ ми лицето,
бъди любовта, която с теб ще споделим!
