Автор Тема: Привечер е...  (Прочетена 579 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Привечер е...
« -: Февруари 17, 2006, 19:11:09 pm »
Пак съм без чадър...
Обичам дъжда.
Уморени гласове
в локвите се отразяват.
Привечер е...
Вали...
Мракът интимно докосва града.
Скрити в дълбокото
мислите ми нараняват
всеки опит за близост.
Отдръпва се нощта.
Капризните и устни
няма да ме целунат.
Пука ми!
Днес отново ще и изменя.
В кръвта ми черни птици
късат бели струни.
Днес съм черна и тъжна
като старо пиано.
Музиката, която се процежда от мен
дращи слуха на сенките.
Полудяват.
Късат спомена за изгубения ден.
Обичам дъжда.
Челото изпотено
на болните ми стремежи
той охлажда
приласкава и теши.
Когато по бузите ми
лекичко ,
с капчици прозрачни
пътечки прави...
някак си ,...
че плача...
не личи.














,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.