През студения прозорец пак поглеждам,
там във облаци обвита е Луната,
гледката към спомени ме свежда,
образи нахлуват ми в главата.
Не зная нищо аз за тях,
не зная от къде са и кои са,
но сред чувствата ми няма страх,
само си седя и гледам пак улисан.
Някакво предчувствие във мен се ражда,
чувствам, че е спомен стар,
а Луната любопитството ми пак изважда
и чрез спомена ми подарява дар.
Споменът назад ме връща
в далечни векове, отминали години,
към стара, но красива къща,
мека светлина от огън във камина,
и едно загадъчно начало,
нов живот, създаден в страст,
без плът, без образ и без тяло,
покорен роб, но имащ странна власт.
Просто спомени дълбоки...
