Счупени са
идолите на душата ми...
А тя бе фанатичка.
Какво да я правя сега?!
Депресирана,
бездиханна
се крие в нищото.
Жива ли е ...
или мъртва...
Не знам.
Как да го разбера?!
С много нежност
и нося вечерята.
А тя ме отблъсква
с жестоки очи.
Този поглед студен казва -
стой далече от мен!
Разкарай се!
Просто, остави ме
да умра.
Не ме мъчи!...
Трудно ми е това
да го преживея.
И как ще я оставя...
Живее ли се без душа?...
Ей, я слушай-
бързо да се съвземаш!
Че дяволите ще те вземат,
душа със душа!