Черна луна

[Gentiana]

Черна луна...
По дърветата капе греховност.
Стенат сенки в нощта.
Късат дрехи и плачат...
Съдбовно.
Няма лунна пътека.
Само дива мъглата се стели.
Вдишвам нейния дъх.
Къс олово сърцето уцелил.
Полудявам от страст.
Днес Лилит дращи в моята кожа.
Как е влязла не знам.
Иска май с нелюбов
да ме накаже.
Кучка горда със нрав,
по-жесток от стомана
студена.
Нежно цвете. Жена.
Нещо диво.
Съдба.
Просто - цяла вселена.
Черна луна...
Зов, съсирващ се в моите вени.
На парцали валят
думи страстни,
погребват се в мене.
И не мога да спя.
Цяла нощ ще се раждам...
Умирам...
Първична душа -
непокорна и зла
самодива...
Ех, Адам бил е мъж...
Непокорни жени не понасят
древни, днешни мъже ...
Те за тях са загадка опасна.
Нека бъда Лилит!...
Ти Адам, стой далече от мене,
ако искаш над мен
да налагаш пак своето Его.
Аз съм Черна луна,
ти си моята сянка... Вградени
в две души,
две тела
без начало и край.
Споделени...
Като ябълков цвят
в двете шепи на Господ се роним.
Аз без теб?!
Ти - без мен?!
Няма начин...
Ти знаеш...
Чак до ада със теб ще се гоним .